Болярово » Общината » Култура и изкуство » Бележити българи

Бележити българи в община Болярово

В знатната боляровска фамилия Цамбалоковци се е родил през 1330 г. патриарх Евтимий, последният патриарх на Търновското царство, превърнал се в символ на българската духовност.

В с. Голям Боялък (Голямо Шарково) е роден Константин Михайлов - Стоян, основоположник на българския оперен театър.

Тук е родовият корен на именития диригент и композитор Емил Чакъров (с. Мамарчево).

В град Болярово е роден Атанас Стойков (1919 г.), професор, член-кореспондент на БАН, почетен член на Италианската академия на изкуствата "Климатина", изкуствовед и критик.

Село Мамарчево е родно място на Атанас Кехайов (1922 г.), професор, доктор на медицинските науки.

В с. Голямо Крушево е роден Яни Милев, директор на Софийската опера (през 70-те години).

Тук са родени драматичните артисти Стоян Гъдев (с. Ситово) и Георги Мамалев (1952 г., с. Мамарчево), Продан Нончев (с. Воден), народните певци Петко Дунаков (с. Горска поляна) и Елена Граматикова (1939 г., с. Голямо Шарково), Димитър Атанасов (от с. Попово), кавалджията Никола Костов (с. Камен връх), писателят Петър Гинчев (с. Воден), Куарти Дражев - първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание.


Куарти Дражев

Роден е през 1834 г. в Болярово - по време, когато турците вилнеят и гърците погърчват. Будното момче посещавало гръцко училище, защото нямало българско. Даскалът го тормозел, защото отговарял на въпросите на български език, а не на гръцки. Силният юноша не изтърпял дълго. Веднъж влязъл в пререкание с него, набил го, избягал от Болярово и станал овчар. Но жаждата му за знания не секвала. От пътуващи атонски монаси се научил да чете и да пише на български език. Те го снабдявали и с български книги.

Една нощ в къшлата му преспал Матей Преображенски-Миткалото. Той му подарил един екземпляр от "Рибния буквар" на Петър Берон, по който Куарти тайно научил на българско четмо и писмо още няколко момчета овчарчета. Други пък научил пак тайно в мазичката на родната си къща. По това време се запознал и с "Историята" на Паисий Хилендарски.

Още от юношеските си години Куарти мечтаел да стане учител и свещеник - малките да учи да четат и да пишат, а на големите да пее и да говори в църквата на български език. Бил на 21 години, когато в Сливен му отказали да го ръкоположат поради враждебността му към гърците. Тогава той отишъл в Стара Загора и станал послушник в тамошната епархия. Предполага се, че тогава се е запознал с Васил Левски, бъдещия Апостол на свободата, който по това време бил там с вуйчо си. Послушничеството на Куарти Дражев траяло една години. С препоръката на един светогорски монах той заминал за Одрин, където учил богослужение, руски и гръцки език. Издържал изпита и му присъдили духовен сан. Върнал се в Болярово (тогава Пашакьой) и станал първият български учител. Основал българско училище, в летописа на което четем: “Първият учител на български език в Пашакьой е свещ. Куарти Дражев.” (1924 г., подписано от даскал Стойко - Стойко Атанасов.)

Гробът му е в Болярово, в двора на църквата. Надписът върху него гласи: “Тук почива праха на поборника, свещ. Куарти Дражев, починал на 6 септември 1889 г.”

Написаното е част от очерк за Куарти Дражев по данни на правнучката на народния будител Каля Орманджиева, учителка в София, във в. “Крайгранична искра”, бр.10/31.V.1982 г.