Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[04.07.2008]

СБЪДНАТИ ОТКОЛЕШНИ МЕЧТИ

Крайновци на гости във Вайсал

Сбъднати отколешни мечти

Крайновци на гости във Вайсал

Димитър Петров /Антиката/

с. Крайново

Сегашното население на с. Крайново сме потомци на прадеди, деди, майки и бащи живели в с. Вайсал – Турция до 1913 г. Много са родовете, които тогава се заселили в с. Оджакьой: Шаматаджиеви /Шаматови/, Бурлакови, Пентиеви, Пееви, Карачуджукови, Янъкови, Кичукови, Каракашеви, Ненови, Меразчиеви, Боянови, Аврамови, Арабаджиеви, Азманови и др.

Още си спомняме думите на нашите предци, които ни разказваха, как с уважение и разбирателство са живели българи и турци в с. Вайсал. Помня заръката на баща ми, ако някога отида във Вайсал да потърся бащината къща и дядовата му къща, да поема шепа пръст от двора и да я поставя на гроба му. Даде ми много добри обяснения - да търся българската църква и геран до нея. Благосклонна се оказа за нас, днешните крайновци, съдбата да осъществим завещанията на нашите създатели, да реализираме нашите мечти.

Тази година 10 души, наследници от българските родове от Вайсал, посетихме селото с превоз, организиран от кмета на община Болярово Христо Христов.

На 175-та гранична пирамида ни посрещнаха и поеха нашите домакини – кметове, членове на местната управа, гранична администрация. След половин час бяхме вече на площада на селото. Не остана човек от събралото се множество хора пред конака, който да не ни се усмихне и здрависа с темане /поклон/. Преводачът Заим беше неотлъчно до нас. Настаниха ни на терасата на конака с панорамна гледка към селото, който квартал се оказа някогашната българска махала. Поднесоха ни ароматен билков чай – техен специалитет. Обясних на Заим разказите на моя баща как да намерим в селото българската църква с геран до нея и къщата на прадядо ми Петър, в която той живеел с брат си Димитър – прадядо на кмета Христо Христов. Заим говори с много възрастен човек от селото, който бързо се усмихна и каза, че знае това място и изрази готовност с охота да ни заведе там. Тръгнахме след нето, а заедно с нас и всички хора от площада и конака. Центърът на селото опустя. Още тук видяхме голямото уважение и съпричастност на домакините към нас.

След 300 крачки бяхме на свещеното място на нашите деди. Нашият водач каза, че това е геранът. Ние го гледахме, гледахме и онемяхме от умиление и вълнение. А той, геранът, през това време като че ли ни нашепваше: „Да, аз съм вечният свидетел на истината. Това са местата, които търсите.” Направихме групови снимки пред двора и кладенеца, като се стараехме той да присъства между нас, та да го отнесем със себе си. Взехме шепи пръст от двора на църквата и къщата, част от която ще скътаме като реликва за нас и идните поколения. След това домакините ни извозиха с кортеж от няколко коли недалеч от селото на една красива поляна, а наблизо блестяха бистрите води на язовир. Край язовира млади хора въртяха на огъня четири чевермета. Направихме снимки пред печащите се агнета, а бай Иван Бурлаков взе да върти едно чеверме. Заприиждаха кола след кола и поляната се изпълни с хора. Всички новодошли се здрависаха с нас. Запитах Заим, дали днес не сме попаднали на някое тяхно тържество. С усмивка ни отговори дружелюбно, че това се правело в чест на нашето гостуване във Вайсал. Всеки от нас виждаше, че ние попаднахме в нов свят, невиждан в нашите очаквания и представи.

За срещата кмета на с. Вайсал бе поканил каймаканина и кмета на Кофчаз, каймаканина и кмета на Лала Паша, кметовете на всички съседни села и много други представители на администрацията.

Насядали вече за пищния обяд домакини и гости завързахме раздумка около миналото и настоящето на с. Крайново, Вайсал, Калкан сюит и местното население. Почерпихме се с люта, ароматна люлебургаска ракия, ядохме доволно вкусно чеверме.

Кметът на Болярово Христо Христов от свое и от наше име изрази благодарност на домакините за добрия прием: „Благодарим ви драги приятели и съседи за сърдечното посрещане, за уважението и топлината, за богатия обяд и хубавия хляб. Хлябът е най-хубавото нещо на земята, където и да се намира той, защото хлябът е свещен.” Той сподели, че нашите взаимни посещения ще продължават и отправи покана делегации от тяхна страна да гостуват в Болярово и най вече на сбора в с. Крайново, който ще е на 16 август.

С добри думи на уважение ни приветства каймаканина на Лала Паша. Той изказа задоволството си от нашето присъствие във Вайсал и би бил още по-щастлив, ако те са успели като домакини, ние да се чувстваме комфортно между тях. „Граничната бразда вече не ни разделя. Нашите срещи сега и в бъдеще ще съдействат и обединяват усилията ни в намирането на по-верни подходи в нашата работа и в интерес за по-добър живот на вашето и нашето крайгранично население. Желая ви чок хаир /много добри неща, успехи/.

Отново бяхме отведени на площада в селото, пред конака им, където кметът Христо Христов и кметският наместник на с. Крайново изказаха лично на кмета на Вайсал искрени благодарности за доброто гостоприемство. Кметският наместник Ангелина Василева с думи на умиление и задоволство от хубавата среща му поднесе скромни подаръци.

И тръгнахме вече по обратния път за Крайново. Отново придружавани от три коли с хора от администрацията на домакините. На 175-та гранична пирамида гости и домакини си разменихме скромни подаръци. Общинският кмет Христо Христов отново напомни поканата си за гостуването им в боляровския край. Накрая кметският наместник на Крайново изрази радостта си, че като кметски наместник с помощта на кмета на Болярово е успяла да се осъществи тази среща, благодарение на която са се сбъднали отколешните мечти на хората от селото – потомци на прадеди, майки и бащи, живели преди 94 години в с. Вайсал. Последваха последни ръкостискания, след което се разделихме.

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ