Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[11.03.2012]

В РАННАТА ПРОЛЕТ НА 1913 Г. БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК СЕ ПОКРИВА С НЕУВЯХВАЩА СЛАВА

По време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.

Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор.

Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.

На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг.

В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.

По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.

Същият ден 11 март е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.

Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.

Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава.

Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население. За съжаление само след няколко месеца некадърността на българските политици ще зачертае радостта от военните победи.

Под бойните си знамена България свиква 600 000 души, които изнасят основната тежест на войната. Българската армия е равна по численост на останалите три балкански армии – гръцка, сръбска и черногорска.В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия изпраща 40 000 и 100 оръдия.

Българската войска е в състав три армии – Първа начело с ген. Васил Кутинчев, Втора начело с ген. Никола Николов и Трета, командвана от ген. Радко Димитриев.

Общото ръководство осъществяват ген. Михаил Савов, помощник-главнокомандващ, и ген. Иван Фичев, началник-щаб на войската.

Създадено е и Македоно-одринско опълчение, водено от ген. Никола Генев. В тила на турската армия действат повече от 50 чети, извършващи диверсионни и разузнавателни действия, както и за закрила на местното християнско население. Водачи им стават изтъкнатите комити и войводи Яне Сандански, Христо Чернопеев, Михаил Герджиков, Христо Силянов и др.

След падането на Одрин от цял свят идват военни експерти и кореспонденти, за да проучат военното чудо.

Таня Атанасова

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ