Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[03.03.2012]

ГОЛЕМИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ СБЛЪСЪК ВОДИ ДО САНСТЕФАНСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1878 Г.

Руско-турската война от 1877-1878 г. поставя България на политическата карта на Европа. Този голям исторически сблъсък води до Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г., който очертава естествените граници на българска държава. Но поради друг сблъсък - на полето на дипломацията, в който се намесват различни сили и интереси, се стига до Берлинския конгрес. Договорът, подписан там, наложен най-вече от Великобритания и Австро-Унгария с цел ограничаване влиянието на Русия на Балканите, разкъсва страната на: Княжество България, на васалната област Източна Румелия и на голяма част, оставаща отново под управлението на султана.

За да стане Княжеството равноправен субект сред другите европейски държави обаче, то трябва да установи дипломатически отношения с тях. Някои от Великите сили бързат да направят това, други - не. И все пак те започват една по една да установяват дипломатически отношения с младата българска държава. Още през 1879 г. десет европейски държави правят това: Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция.

Процесът на признаване е неизбежен. Неслучайно администрацията на Временното руско управление в България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878 г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от 25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външни работи. Освен да поддържа връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в Княжеството едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България.

Началникът на отдела Трофим Юзефович праща уведомителни писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на Княжеството". Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага получава поощрителен отговор от представителя на Франция Йозеф Шефер. Според някои историци неговото писмо се смята като едно от първите признания за съществуването на институция за външните работи на Княжество България.

На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, което избира Александър Батенберг за княз на България. На 5 юли се създава и първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов.

В София, обявена за столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на чуждите дипломатически представители - консули на Великите сили. Те се титулуват дипломатически агенти и генерални консули.Предвид васалното положение на Княжеството спрямо Османската империя българските представители се титулуват само дипломатически агенти и връчват акредитивните си писма на министрите на външните работи на страните, в които са акредитирани като управляващи легации.

На 7 юли консулът на Русия Александър Давидов пръв се представя на княз Батенберг. Връчва акредитивните си писма и почва работа. Той продължава политиката на Русия за укрепване на позициите й на Балканите, където вече се конкурират проникващи от Европа търговски и икономически интереси, влияния във всички сфери на живота. Руските интереси в Княжество България са свързани например със строежите на жп линиите. Не всички проекти, предлагани от руските банкери обаче, са добри. Руското правителство подкрепя този за ж.п. линия София - Ловеч, Севлиево - Търново - Русе, с отклонения: София - сръбската граница, Търново - Трявна и Ботевград - Оряхово и изчаква българското правителство да вземе решение. Но в него има хора, които застават зад френския проект за ж.п. линия Свищов - Търново - Нова Загора.

Споровете са толкова разгорещени, че накрая князът, под натиска на Австро-Унгария, решава да се строи ж.п. линия от София до Търново, за изграждането на която търси средства от Русия. Освен икономически и търговски въпроси предприетите от княз Батенберг сондажи за съединение на Княжество България с Източна Румелия също не са лесна задача след клаузите на Берлинския договор и той търси подкрепата на Русия.

На 8 юли акредитивните си писма връчват представителите на Франция и Германия. След тържествената аудиенция в княжеския дворец в София френският представител Шефер започва тясно сътрудничество с Александър Батенберг и Балабанов. То води до наемане на френски специалисти за съветници в различните новосформирани институции. Батенберг дори назначава Гастон Шадурн за началник на личната си канцелария.

Пристигат специалисти по пощите и съобщенията, по строителството на пътища и мостове и др. По-късно получаваме от Франция и уставите и разпоредбите по организацията на действащите там военни училища. А интересът към френското образование и в онези години е бил голям, както и днес. Стига се дотам, че през 1889 г. професорът по славянски езици и литература в Париж Луи Леже е назначен за специален делегат на българското правителство с основна мисия да съдейства на българските студенти, които учат във Франция.

И първият германски представител Тилау връчва консулския патент на княз Батенберг и започва да представлява държавата си. Веднага той пише до своето правителство за подкрепа на българското в усилията му да се справи с разбойническите шайки в Североизточна България. България търси подкрепата на Германия за осъществяването на съединението на Княжеството с Източна Румелия, както и в конфликта му с Високата порта, която настоява Княжество България да се третира като османска провинция. България праща свой дипломатически агент в Германия - ген.-майор Н. Никифоров, чак през август 1904 г.

Връзките между Виена и София са също с начална дата 8 юли. Австро-унгарският граф Кевенхюлер-Меч е назначен за дипломатически агент. Започват официалните ни дипломатически отношения с Австро-Унгария. Софийското консулство е реорганизирано и прераства в дипломатическо агентство и генерално консулство. Още през 1880 г. австро-унгарската дипломация се заема да се уговори с българското правителство то да изпълни задълженията си по строежа на железопътната отсечка Белово - София - Пирот - съгласно Берлинския договор, който прехвърля върху Княжеството задълженията на Турция към Австро-Унгария.

Виенската дипломация бърза и с довършването на пътя за Цариград, който осигурява нови възможности за проникване на балканските пазари и със свързването на източните железници през Сърбия и България. Малко по-късно, 16 януари 1881 г., със съдействието на дипломатическото агентство в София се сключва първата конвенция между Княжество България и Първото императорско и кралско привилегировано дружество за корабоплаване по река Дунав. През 1899 г., княжеското правителство сключва конвенция и с Унгарското речно и морско параходно акционерно дружество.

Значителна заслуга за развитието на връзките между Виена и София в областта на образованието и културата непосредствено след Освобождението на България има младият историк Константин Иречек, който е назначен за министър на просвещението в българското правителство. В администрацията, образователните и културните институти на Княжеството работят и редица специалисти: австрийци, чехи, словаци и унгарци, дошли да дадат своя принос в изграждането на младата държава.

Британският дипломат лорд Уилям Палгрейв е първият представител на Кралството у нас. Той се представя в двореца на 23 юли 1879 г. България открива свое дипломатическо агентство в Лондон чак на 27 септември 1903 г. с първи дипломатически агент Димитър Цоков.

Доменико Бруненджи пък е първият италиански генерален консул у нас. Той връчва акредитивните си писма на 25 декември 1879 г. Италианското консулство в София, което съществува още преди Освобождението, оглавявано от известния Виторио Позитано, вицеконсул, се премества в Русе. България открива свое дипломатическо агентство в Италия през 1903 г., управлявано от Димитър Минчович.

През декември и белгийският представител Камил Янсен връчва акредитивните си писма. За първи български пратеник и пълномощен министър в Белгия е акредитиран пълномощният ни министър в Париж Димитър Станчов. Той връчва акредитивните си писма на крал Алберт чак на 29 март 1910 г.

След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. В указ на княза се казва: „...като искаме да улесним сношенията на Княжеството с отоманското, румънското и сръбското правителства, постановихме и постановяваме: Да се учреди едно агентство на Княжеството в Цариград при отоманското правителство, друго в Букурещ при румънското правителство, трето в Белград при сръбското правителство". Много внимателно са подбрани българските дипломатически представители - все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени: д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина. Започва да се работи по откриването на първите български дипломатически представителства. Пръв на българския княз пък се представя сръбският дипломатически агент и генерален консул Сава Гриуч на 6 септември 1879 г., три дни по-късно това прави и румънският - Александру Стурдза. Ферик Нихад паша с ранг комисар на вакъфите е представител на Турция у нас от юли 1880 г.

Таня Атанасова

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ