Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[01.03.2012]

БАБА МАРТА – ЧИСТО БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ

Ръчно изработени мартеници представиха членовете на читалище „Просвета” в Голямо Крушево. В ролята на Баба Марта влезе Таня Бобчева, която закичи всички с мартеници. Всяка мартеница бе подарена с много усмивки и положително настроение.„Нека с усмивка да грее лицето и с много любов да е пълно сърцето”, пожела Бобчева и разказа легендата за Аспарух. „ След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено.

Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен.

После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.

С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският, казва Таня.

Баба Марта несъмнено е празник, който топли сърцата на хората с една единствена мисъл- идва пролетта, затова жените, дошли да празнуват носеха кокичета. И тъй като празникът е персонаж от българския фолклор, много от тях носеха хурки с къдели и предяха бели и червени конци, които усукваха като мартеници. Кметският наместник Костадин Иванов завърза на всички мартеници и пожела: „Бъдете живи и здрави, бели и червени, а сърцата ви да преливат от щастие и любов. Баба Марта носи пролетта и радостта. Аз ги пожелавам на вас”.Таня Бобчева избра най-хубавата мартеница и на свой ред закичи кмета с пожелания за здраве и сили да осъществи основната си цел Голямо Крушево да се превърне в съвременно европейско селище.А в личен план много здраве и щастие. За мартенското настроение се бе погрижила и читалищната секретарка Недялка Меразчийска, която бе подсигурила музика, а групата за автентичен фолклор, която се готви за прегледа на художествената самодейност изпя своите песни. Групата съхранява за поколенията звучните народни песни на този край и популярезира фолклора с красивите си гласове.Всички българи по света почитат днес обичая "Баба Марта". Той е един от най-тачените чисто български обичаи с хилядолетна традиция.На този празник всеки подарява на близките си специален амулет от червени и бели конци за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукани бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Според традициите пък мартеницата може да се свали при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.

Според народното поверие този цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.Януари и февруари са представени като братя с лют характер –Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. През последните няколко години се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара. Сред богатото разнообразие на видове мартеници се забелязват и такива с образите на известни поп-фолк изпълнители, а дори и с лика на Бойко Борисов. Традицията на завързване на мартеници или мартинки е разпространена из цялото българско землище, като в днешно време се практикува и в земите около България, земи, части от които в миналото са били български, и в които голяма част от българското население е било асимилирано от чужд език и култура.В днешно време с червено-бели мартеници се закичват в България, Румъния, Македония, Сърбия и Албания, като това е довело до идеята, че мартениците може и да са тракийски, тоест да са стар обичай съществуващ отпреди идването на българите.Тракийската хипотеза за произхода на обичая с мартениците не се подкрепя и от това, че в някой хроники се споменава, че тракийските земи били обезлюдени от честите набези на хуните, което спомогнало за това различните славянски и български племена да се заселят тук.Паралелите с българския обичай са големи, тъй като мартениците се завързват за здраве, тоест именно за защита от злите сили носещи болестите. В българския обичай има и силна обвързаност с календара и пробуждащата се природа, като според обичая, след като долетят лястовиците и щъркелите, мартениците се закачат на някое дърво, като по този начин дървото ще бъде защитено и ще даде плодове.Завързването на червен конец на ръката против уроки има много стари корени, като освен че е свързана с „езическата” вяра на българите показва преки връзки с хиндуиските обичай. В Индия в днешно време по същия начин завързват червено въженце или „Моли” на ръцете си, против зла поличба и против зли неща. Червени кончета са се завързвали най-вече на онези, които са слаби, малки, нежни, уязвими, много красиви. Това са бебетата, младите булки, хубавите моми и родилките. Тези, които са най-застрашени, че нещо ще им се случи". При това червен конец се завързвал на всеки, на Игнажден или деня на зимното слънцестояние, тоест в деня в който започва новата година според прабългарския календар.

Таня Атанасова

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ