Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[27.02.2012]

В НЕДЕЛЯ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПОЧИТА ПРАЗНИКА НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА, НАРИЧАН ОТ НАРОДА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

На 26 февруари, Българската православна църква почита празника Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни. По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.

Младите непременно посещават роднините си - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!". „"Господ да прощава, да си простен!" отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото семейство седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са се помирили и да са си простили. Оттук и вечерята наричат „прощални заговезни", „прошки". На софрата се слагат риба, баници със сирене, мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни произведения.

След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай „хамкане", „ламкане" или „люскане" на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на греда на тавана червен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, се надпреварват да захапят парчето с уста. Мъжете гърмят с пушките си на двора, като така възвестяват началото на великденските пости.

Един от най-съществените и типични обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове. Главни участници в този обичай са пораснали момчета и ергени, които събират клони за огъня и ги подреждат на купни по високите могили около селото. Тези купни наричат „сирници", „олелии", „оратници", „ойдалии", „курковници", „урбалки", „гаганици". В неделя вечерта ги запалват и вярват, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. На мегдана се извива последното преди постите смесено хоро, буйно и скокливо, за да растат буйни и високи посевите, особено конопът. Хора не се играят чак до Великден. Характерен обичай за Сирни заговезни е „туйкането", „чилкането" на стрели от момците. Младежите изработват стрели от дърво, които наричат „чилки", „чавги", „перници", „барутници". Вечерта на празника момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги „чилкат", „туйкат", „пяркат" - изстрелват ги към дворовете на своите моми избраници, като изричат хумористични пожелания, често със сексуален подтекст.

Първата седмица след Сирни заговезни българите наричат „Тодоровска", "Тудорска неделя", по името на празника Тодоровден, който е в събота на тази седмица. Наричат я още „Лудата", „Глухата неделя", „Черна неделя", защото се приема за много лоша, за „хаталия" и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. Строго се спазват някои забрани за работа и за консумация на храни.

Таня Атанасова

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ