Болярово » НОВИНИ » НОВИНИ

Болярово : НОВИНИ

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

[07.01.2012]

НИКОЛА ХАДЖИЕВ: ДА Е ЧЕСТИТ ДНЕШНИЯ ДЕН – БОГОЯВЛЕНИЕ!

И тази година, спазвайки традицията, в Голямо Крушево бе отбелязан един от най-светлите и значими християнски празници – Богоявление, наричан още Йордановден.

Честванията на празника започнаха в 9 часа, когато на селския мегдан по стародавна традиция с хляб и сол жителите на селото посрещнаха директора на Националния историкоархеологически музей Никола Хаджиев. Облечена в селска носия секретарката на читалището Недялка Меразчийска поднесе топла питка на многоуважаваната личност.

Никола Хаджиев е роден през 1937 г. в гр. Сливен. Директор е на Националния църковно-историкоархеологически музей. Бивш преподавател в Духовната семинария. Бивш зам.-кмет по религията и културата на София.Семеен, с три деца и четирима внуци.

Ето какво разказва той за себе си:

„Роден съм в Сливен, но коренът ми не е от сливенския край. Баща ми е от с. Голямо Крушево, а майка ми е от Стефанкараджово и от рода на Стефан Караджа. От много ранни години, от 6 г. без баща, от 10 г. без майка, останах кръгъл сирак. С помощта на една моя добра леля завърших прогимназия, след това съдбата ме изпрати в Бачковския манастир. Благодарение на едно благородно писмо до моята леля, която не ми съобщи кой е благодетелят, нито причината то да бъде изпратено с искане аз да отида в манастира. Оказа се, че авторът на писмото е тогавашният игумен епископ Симеон. И аз, след като на 13 г. вече се подвизавах в строителството, принуден да си изкарвам прехраната, бях припечелил пари за един анцуг и да си плащам в стола, отидох в манастира навръх Великден 1953 г

За първи път тогава стъпих в църква изобщо. Останах там като послушник, да обслужвам гостите в игуменарницата. И тогава игуменът, който беше швейцарски възпитаник, ме предаде духовно в ръцете на един голям игумен, бивш на Рилския манастир, архимандрит Калистрат, изгонен от манастира за това, че не е разрешил да бъдат есхумирани останките на цар Борис III.

Той ме подготви за приемен изпит в Софийската духовна семинария, явих се, приеха ме и така започна моето поприще в църквата. Завърших Семинария, след това Софийската духовна академия, след това отидох като общ работник да работя по направление, дори бях началник-склад в Бакърена фабрика. След това станах преподавател в Духовната семинария, бях изпратен в Хумболтовия университет със стипендия от Световния съвет на църквите, след което продължих моята преподавателска дейност. След това бях завеждащ редакция в синодалното издателство, редактор на сп. “Духовна култура”, най-старото списание в България. След това постъпих в Националния църковно-историкоархеологически музей като уредник, след което бях назначен за директор. Като такъв Столичният общински съвет ме избра за зам.-кмет на София в ресора наука, образование, култура, вероизповедание и спорт и останах до края на мандата през 1995 г. След това се върнах в музея като директор и на тази служба ме заварвате вие.

На въпроса какво място заема религията в съвременното общество, той отговори:

„Не религията в съвременното общество, а религията изобщо в човешкото съществуване. Тя е феномен, който изхожда от нашата дадена априори необходимост да вярваме. Аз се позовавам на мислите на един голям философ, учен, историк и хронист от края на 2-ри и началото на 3-ри век, който е бил езически автор, но впоследствие прегръща идеите на християнството и стига до истината, че човешката душа по природа е християнка. Ние се раждаме с тази способност да вярваме. Значи сме нормални. Твърдението е на Квинт Сектиний Флоренос Терториан. Щом имаме такава вяра, значи, че предметът на тази вяра е по-реален от самите нас. Бог непременно съществува. И прав е Блез Паскал като казва в своите мисли: “Не бих те търсил, ако не бих те намерил”. Това е вярата.Религията е вярата в действие, вярата в реализация и комуникация. И затова латинската дума religare означава взаимоотношение, връзка, контакт, но само по отношение на свръхестественото, на Бога. С този преголям преамбюл исках да посоча, че религията е значимост или незначимост не само за съвременното общество. Тази религиозност, тази комуникативност с Бога започва още при сътворението на първите хора в Райската градина. Там те са получавали всичко необходимо да израстват физически и да богатеят умствено. В духовен смисъл раят е бил възможността първите хора да комуникират директно с твореца.

А колкото във времето оскотяват нравите и основополгащите ценности губят стойността си, толкова по-голяма е необходимостта от религия.

Три са пътищата към храма, казано фигуративно – естественият, с който се раждаме; чрез страданията т. е. търсим Бога по време на страдания, и третият, когато просветно търсим свръхественото, съзнавайки, че в този свят ние не сме всичкото.

Така че религията играе своята основоположна, спасителна и необходима роля във всяко общество. Още повече в нашето съвременно общество. Нека не забравяме, че срещу Бог и християнството непрестанно будува Сатаната. Злото не е някаква метаморфоза, случайност или съчетание на стихийни обстоятелства. То е персонифицирана реалност.

„Българите са велика нация. Българският народ мили приятели, е богоизбран, а територията, на която живеем-богоопределена.

1141 години ние българите имаме една велика непроменена институция- българската православна църква. Всичко друго се е променяло досега- времена, идеологии, та дори и държавни граници, но тя остава като непоклатима основа за нашето пребъдване.

„Радостно е, че на днешния ден, наречен така красиво от нашите майки „Водице”, аз съм сред вас, където се чувствам у дома. Аз благодаря на г-н кмета Иванов за поканата, но където и да съм,аз знам какво се случва в този край, защото получавам един прекрасен вестник, списван великолепно – вестник „Крайгранична искра”, защото го получава Нациналноисторическият музей и в частност аз, като ваш събрат.

„Радвам се, че г-н Христо Христов е отново кмет на Общината – един истински българин, лъчезарен, всеотдаен, радеещ за просперитета, за доброто на хората”, заяви Хаджиев.

Днес, като съм сред вас , пред тази дама, облечена в селска носия, пред тази блага пита аз не мога да не се вълнувам.

Ей, Незабравими дни! Спомени!......

„На Великден тук на мегдана имаше хора и с извезани носии момите излизаха на хорото,коя от коя по хубави!!!!!! Радвам се, че съм сред вас!!! Благодаря!!!”Тук Никола Хаджиев не сдържа сълзите си.

Той подари на всички присъстващи осветени иконки на свети Николай, донесени от Атонския манастир.

След това всички отидоха в храма „Успение Богородично”, където беше отслужена света литургия от отец Николай, а всички ние пяхме химна на празника под ръководството на Никола Хаджиев.

„Доминантата на света е само доброто, защото Бог твори само добро, защото Бог е абсолютното добро. Оттук, през този храм са минали много честни хора. Много читави хора са го изградили. Оттук са минали нашите предци, затова това място ми е много скъпо. Самият храм е история. Той е Светиня. Да е честит днешния ден!, пожела Никола Хаджиев.

Според него няма случайности и това, че днес той е сред нас не е случайно.

„Преживях много силни минути на общуване с вас и тези преживявания предизвикаха сълзи в очите ми. Сълзите са резултат и на скръбни спомени. Особено съм затрогнат от кмета на Голямо Крушево, който ме покани да се върна на този ден. Душата ми сълзи от радост, че съм с вас!!! Вие извикахте на живот всичко, което съм съхранил в себе си. Голямо Крушево е едно голямо село с традиции и много човещина. Аз се гордея, че съм произлязъл оттук. С тези топли чувства съм при вас”.

След хубавите думи на Никола Хаджиев всички се отправихме към реката за спасяването на Светия Кръст.

В надпреварата в студените води взеха участие няколко смелчаци, но победител бе 30-годишния Али Османов. Самият ритуал по спасяване на Светия Кръст символизира кръщаването на водата и напомня за това, че Исус Христос е бил кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. С наградата всички участници заедно се почерпиха в селското кафене, останалите се отправиха към ритуалната зала, за да отбележат 164 години от рождението на Христо Ботев.

Читалищният секретар говори за живота и творчеството на Ботев, а след това имаше рецитал, посветен на годишнината.

Никой от присъстващите обаче не бързаше да си тръгва, затова седнахме с червено вино и баница на раздумка, след което последваха песни и хора.

Сред нас беше и Никола Хаджиев, с който си говорихме за всичко.

Той е бил зам.-кмет на София и аз го попитах каква е неговата оценка за България и какво мисли за българските политици.Вижте неговата оценка:

„Аз съм се откъснал от активния политически живот. Но политиката в България е явна. То политика ли е това? Политиката е отговорност. Тя е ангажимент и в още по-широк аспект тя е служение. Защото, когато застанеш на обществената сцена със заявка за място, с претенции за позиция и с желание да бъдеш подкрепян от обществото, това е ангажимент. Политикът веднага се превръща в един вид служител на обществото и изразител на неговата воля. Министър какво значи? Слуга, не ръководител. Това е. У нас за голямо съжаление политиката като даденост, като форма на обществен живот, премного се какафонизира. И то не случайно. Първо, защото явно България нямаше свой политически елит – издържан, изграден, образован, отговорен и почтен. А всички, които се втурнаха да правят политика, се захванаха за различни политически лостове. Обглеждайки ги сега от различни страни, виждаме колко, колко некадърство се е струпало там. Колко непочтеност, колко безотговорност и каква голяма алчност! Да не говорим за липсата на каквато и да е саможертвеност. Кой от съвременните политици показа поне един път жест на себежертвеност?, възмущава се Никола Хаджиев.

Наистина е жалко – самовлюбени в себе си така наречени народни избраници! Подчинени уж на някакъв партиен принцип, някакъв, и за тях неясен. Виждаме едно непрекъснато люшкане от демокрация, център, социалност, ляво… Разноцветност, а в края на краищата нищо. Всичко в един съд за миш-маш.

Ние сме свидетели на всичко това и народът ни более. Нашият народ по природа, генетично, върви от един корен на добротата. През цялото си битие той е бил народ на добруването. И то изстрадано добруване. Сега този народ е онемял, той е стъписан. Погълнат в себе си и чакащ някакво избавление. От Бог имаме промисъла да ни пази на тази земя. Но вещанието от страна на политиците не е много добро, каза още Хаджиев.

Таня Атанасова

<< ПОСЛЕДНИ НОВИНИ | << АРХИВ